Дъга от яйца в двора на д-р Христо Луканов

Яйцето е лесна храна. Вездесъщата еволюция самичка е поставила жизнеподдържащ коктейл от протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества в черупка, която да ги съхранява. Много лесно можем да си представим виталната сила на тези елементи, само като си дадем сметка, че те са напълно достатъчни за създаването на едно съвсем ново същество. Не случайно кокошите яйца, произведени в света през 2012 г. са над 1,2 трилиона, а отрасълът е в непрекъснат възход поне през последните петдесет години. Яйцата са вкусни, полезни и хранителни.

В съвременния свят една модерно селектирана кокошка носачка снася почти всеки ден по едно яйце. То обикновено тежи около 60 грама. Кокошката на ден изяжда около 110 г храна. Простата сметка показва, че повече от половината храна, консумирана от носачката, отива за изграждането на яйцето. Затова качеството на кокошата храна е в пряка връзка с качеството на яйцата.

Индустриалното отглеждане на кокошки за яйца, като всяка друга интензивна селскостопанска форма, търси най-ниската производствена цена. Затова и фуражът за животните е така манипулиран, че да ги поддържа в достатъчно добра форма за снасяне, но не повече от две години, като същевременно задоволява и някои, оказва се, безсмислени претенции на потребителите.

За да ни разкаже за връзката между храненето на кокошките и качеството на яйцата, се срещнах с ветеринарния лекар д-р Христо Луканов, който по работа, а и по хоби се занимава с отглеждането на породи кокошки и пъдпъдъци с различно предназначение: декоративни, за яйца, за месо...

д-р Христо Луканов

Околностите на родовата къща на Христо в севлиевското село Кормянци през целия ден са огласени от ведрите кукуригания на петлите, които заявяват претенциите си към навъртащите се наоколо кокошки, както и временното си господство над двора - докато не бъдат прибрани в помещенията за отглеждане и следващата група птици не бъде пусната на откритата площ. Подобно въртене се налага, защото за нормалното отглеждане на птиците е необходима доста голяма площ, и то поне частично покрита с растителност, която да служи за храна. Кокошките са пословични с неуморното си старателно ровене, така че не след дълго дворът ще бъде старателно изчистен от трева, семена и животинки. Затова е нужно още едно открито пространство, което да се възстановява, преди до него да бъдат допуснати птици.

Христо Луканов отглежда постоянно около 50 кокошки и петли и е наясно с преимуществата на достъпа птиците до двора. Набавянето на жива животинска храна - червеи, насекоми, охлювчета и разни други твари - означава по-голямо количество пълноценни протеини за птиците, които в противен случай би трябвало да се съдържат само във фуражните смески. Нереалистично е да се смята, че птици може да се отглеждат само с намерена от тях храна – пренебрежимо малко стопанства разполагат с толкова големи площи, които да поддържат живота на кокошките. Разбира се, в умерените ширини ограничаващ фактор е и липсата на естествена храна през зимата. Кокошките произхождат от Южна и Югоизточна Азия, където температурите са високи целогодишно и подобен недостиг не съществува. Д-р Луканов храни животните си със зърнени смески (царевица, пшеница, слънчоглед и други семена), смесени с минерални вещества, най-вече калциев карбонат, който е основното вещество в яйчените черупки.

Според ветеринаря-птичар храненето на кокошките е най-важният фактор, който определя качеството на яйцата. И то не толкова в смисъл на хранителна стойност, колкото като потенциална възможност в яйцата да попаднат вредни за човека вещества. А такива в индустриалното птицевъдство не липсват: пестициди, използвани при отглеждането на фуражните растения, лекарства, с които са третирани животните, микотоксини от гъбички, развили се във фуража... Христо Луканов смята, че биологичното и дворното отглеждане в домашни стопанства са най-добрите начини да се гарантира чиста продукция от яйца. И все пак трябва да се внимава – пестицидите днес са по-лесно достъпни, много домашни производители са привлечени от обещанията на растителната защита и използват токсичните субстанции в градините си. Оттам те лесно попадат в храната на кокошките и преминават в яйцата и месото. Така че дори и толкова ценените домашни яйца може да се окажат не чак толкова добри.

Съвременната селскостопанска индустрия разчита много на постиженията на приложната химия, като ги използва дори да манипулира избора на крайните потребители. В България битува мнението, че оранжевият жълтък на яйцата е показател за тяхното добро качество, както и за домашния им произход. Макар навремето това да е било донякъде вярно, в момента на много от кокошките носачки се дават синтетични червени и оранжеви багрила, които директно се отлагат в яйчния жълтък и подсъзнателно влияят на потребителя, който възприема въпросните индустриални яйца като по-качествени.

При домашно отглежданите птици жълтъкът се оцветява интензивно, когато имат достъп до растителни пигменти – например в сезона на лютениците купчините обелки от домати и остатъци от чушки логично отиват за храна на пилците и жълтъците като по-чудо стават по-тъмни и по-ярки. Една от основните за България кокоши храни е царевицата. Тя също съдържа въпросните естествени багрила, наречени каротеноиди и високият ѝ процент във фуража може да повлияе на цвета на жълтъка, а също така и на цвета на птичата мазнина, която става жълта и напомня на хората за домашно отгледано пиле. Брашното от изсушена и смляна люцерна е още един натурален начин за снабдяване на птиците с каротеноиди.

Макар кокошето яйце да има почти непроменлив химичен състав, което е необходимо за правилното развитие на зародиша, храната на птиците влияе на яйчните компоненти. Затова Д-р Луканов дава на птиците си ленени семена и покълнали зърна, с което повишава съдържанието на омега мастни киселини и витамин Е в яйцата. Той също така отглежда някои от кокошките с вносен биологично произведен фураж, но много бързо отчита високата му цена като ограничаващ фактор за развитието на бизнеса с биологично отгледани птици и продукти от тях. Все пак в България има биопроизводители на царевица, пшеница и слънчоглед и те са възможните доставчици поне на зърнения компонент в кокошата храна.

Един от най-интересните аспекти на птицевъдството, с което се занимава д-р Луканов, е отглеждането на кокошки, които снасят яйца с необичаен цвят на черупката. Дивите кокошки снасят светли яйца с бледокремав цвят, който се обуславя от малко количество от пигмента протопорфирин – страничен метаболит от обмяната на веществата на птиците. При домашните кокошки нещата са по-различни – яйцата най-общо са или светлокафяви или бели. Белите яйца са се появили в древни времена най-вероятно в Египет заедно с античната порода фаюми, която е представител на т. нар. средиземноморски кокошки. В момента белият легхорн и неговите разновидности, които принадлежат към същата група, са най-масово отглежданите птици за яйца и по-точно за яйца с бели черупки. Масовата кафява алтернатива е групата на родайланда, които освен добри носачки са и подходящи за месо.

Цветът на черупката не зависи от храненето или от начина на отглеждане, а е генетично обусловен. Кафявият цвят се регулира от няколко гена, чието съчетано действие се изразява в шокиращо шоколадовия оттенък при яйцата на френската порода маран. Но палитрата на черупките не се ограничава само с нюансите на кафявото.

Неочаквано в яйчения колорит се появява и зеленото. Учените още се двоумят дали това е станало в Южна Америка или в Източна Азия през XIV или пък през XV век. Но са единодушни, че зеленият цвят се дължи на жлъчния пигмент биливердин, същият, който дава зеленикавите отсенки на кръвонасяданията и оцветява костите на заргана. Причината за появата му в черупките на кокошитe яйца е мутация, предизвикана от вирус, който навремето е записал своята наследствена информация в молекулите ДНК на птиците. Промененият ген се разпространява в поколенията на тези птици, които в последствие са обособени в различни породи. Д-р Луканов с възползва от него и създава собствена селекция на птици, които съчетават добра носливост със специфичния цвят на черупките. За целта той използва холандската порода шинделар, която принадлежи към т.нар. великденски носачки (Easter eggers). В други кокошки пък е съчетал зеленото и кафявото оцветяване и тези птици снасят красиви масленозелени яйца.

Реално цветът на черупките няма връзка с хранителните качества на яйцата, но в различните държави потребителите имат разни предпочитания. Така в Япония и Египет по-добре се търгуват белите яйца, а във Франция и Великобритания – кафявите. У нас също са по-силни продажбите на яйцата с тъмни черупки, но не и по Великден, когато белите се търсят в пъти повече, защото се оцветяват по-ярко. Благодарение на кокошата селекция това артистично празнично занимание вече може и да се пропусне, ако си падате по по-приглушените цветове. В яйчената палитра се среща дори и синият цвят, който идва от чилийската порода араукана.

Тъй като разноцветните яйца в България са рядкост и може да си ги набавите само от малък брой любители на редки кокоши породи, един от добрите начини да имате постоянен запас от тях е сами да се включите в тази хоби общност. Според д-р Луканов отглеждането на кокошки не задължава изцяло със зорко присъствие на място, а някои уреди като големи по обем автоматични поилки и хранилки, както и вратички с релета за време ще ви помогнат да се откъснете от птичата компания за по 3-4 дена.

Косовски певец

Възможно е обаче да нямате желание да ги напускате, защото разнообразието от кокоши породи е впечатляващо и всяка птица може да е интересен и забавен домашен любимец. Христо Луканов например отглежда изключително рядката японска борцова порода сацумадори, както и косовски певци – балкански птици с черно оперение и симпатична качулка, чиито петли кукуригат в продължение на цяла минута. На д-р Луканов, както и на някои други любители птицевъди дължим и запазването на застрашените от изчезване български породи черна шуменска и старозагорска червена кокошка.