Досиетата “Е” – подсладители & сие

Разнородни (Е900 – Е999) и допълнителни (Е1100 - Е1599)

Е номерата от 900 до 999 са заети от разнородни по състав съединения, като восъци, синтетични глазури, подобрители, опаковъчни газове, подсладители и пенители.

Може би едни от най-често срещаните адитиви от тази група са подсладителите или така наречените заместители на захарта. Тук се включват два вида – синтетични подсладители и захарни алкохоли. Общото между тях е, че и двата вида са подходящи за диабетици, тъй като не повишават нивото на кръвната захар, не предизвикват развитието на кариеси и имат много ниско калорично съдържание. Всъщност синтетичните подсладители не съдържат калории, а калориите в захарните алкохоли са много по-малко отколкото в захарозата (обикновената захар).

Аспартам (Е951) - един от най-разпространените и спорни подсладители в света. Известен е още като Nutra Sweet. Той е създаден през 1965г. от Джеймс Шлатър, докато се опитвал да синтезира ново лекарство против язва. Съвсем случайно Джеймс разсипва пробата с аспартам, а след това си облизва пръстите, за да вземе лист хартия и забелязва силния сладък вкус. Аспартамът всъщност е от 150 до 200 пъти по-сладък от захарозата и не съдържа никакви калории, а това го прави предпочитан не само от производителите на сладки храни и напитки, но и от потребителите. Той обаче е крайно нестабилен, когато се подложи на топлинна обработка, затова обикновено не се влага в храни, които подлежат на такава. Освен това аспартамът е по-стабилен в по-кисела среда, затова е предпочитан подсладител за безалкохолни напитки, замразени десерти, дъвки. За разлика от другите синтетични подсладители, при аспартама не се наблюдава горчив послевкус.

Относно безопасността на аспартама се водят множество дебати. Някои учени изказват предположения, че Е951 е карциноген, според други – причинява странични неврологични проблеми. Трети твърдят, че е възможна причина за затлъстяване - въпреки, че самият аспартам няма калорична стойност, смята се, че консумацията на храни и напитки, съдържащи Е951, водят до глад за все повече и повече от тях. Официалната версия обаче е, че Е951 е безопасен за консумация в допустимите граници.
Захарин (Е954) – това е най-старият изкуствен подсладител, който бил синтезиран (пак случайно) още през 1878г. от Константин Фалберг, докато работел с деривати на въглищен катран. Захаринът започва да се използва масово чак след Първата световна война, тъй като тогава имало недостиг на захар. Освен това захаринът е много по-евтин от захарта и е от 300 до 500 пъти по-сладък от нея. Горчивият послевкус на захарина често се замаскирва чрез смесването му с други подсладители.
 Опасения относно безопасността на захарина се появяват още в началото на 20-ти век, но през 1960г. те се подсилват от изследване, според което поемане на високи нива на захарин е причина за развитие на рак на пикочния мехур при лабораторни плъхове. Поради тази причина през 1977г. Канада налага забрана за употреба на захарин. САЩ също обмислят подобна мярка, поради лобизъм обаче до действителна забрана не се стига, но се въвежда предупредителен надпис за хранителните продукти, съдържащи захарин. Последващи проучвания показват, че захаринът причинява рак при плъховете чрез механизъм, който не се наблюдава при хората. През 2001 г. в САЩ се отменя поставянето на предупредителен надпис на храните, съдържащи захарин, а през 2010 г. щатската Агенция за защита на околната среда излиза с твърдение, че захаринът вече не се смята за потенциално опасен за човешкото здраве. Въпреки всичко това, остават още много съмнения и въпроси дали тези действия не са плод на силно лоби.
Цикламат (Е952) – открит е през 1937 г. в Университета в Илиноис от дипломиращия се студент Майкъл Сведа, който докато правел опити за синтез на лекарство против треска, поставил цигарата си върху лабораторната маса, след това като я лапнал, установил, че има сладък вкус. Първоначално цикламатът се използва за замаскирване на горчивината на някои лекарства като антибиотици и пентобарбитал, но в последствие започва да се продава като алтернативен подсладител за диабетици. В зависимост от концентрацията цикламатът е от 30 до 50 пъти по-сладък от захарта. Обикновено се комбинира със захарин в съотношение 10:1 част захарин, тъй като така се замаскирва леко неприятният послевкус и на двата подсладителя. За хранително-вкусовата промишленост тяхното предимство пред аспартама е, че не се разпадат при топлинна обработка. Цикламатът е забранен за употреба в САЩ и някои други държави, тъй като има подозрения, че е карциногенен и води до намаляване на мъжките репродуктивни способности.
Калиев ацесулфам (Е950) и сукралоза (Е955) са още два подсладителя, които намират приложение в хранителната индустрия. Е950 е от 180 до 200 пъти по-сладък от захарозата, а Е955 - около 600 пъти. Както и другите, и тези два подсладителя си имат защитници, както и противници. И макар и предмет на научни спорове, съмненията за тяхната безопасност са налице.

Е номерата от 930 до 949 са заети от газове като хелий (Е939), аргон (Е938), азот (Е941), кислород (Е948), водород (Е949) и др. Те се използват за опаковане на хранителни продукти в модифицирана атмосфера. Това означава, че се модифицира съдържанието на газове вътре в опаковката. Модификацията обикновено цели намаляване нивото на кислорода, за да се забави развитието на аеробни организми и скоростта на окислителните реакции. Целта на тези опаковки е да се удължи срокът на годност на дадената храна и да се запази нейната свежест.

Освен притесненията, пораждащи се от подозренията за вредното влияние, което могат да имат синтетичните подсладители, в групата на разнородните хранителни адитиви, при разглеждане на опаковките на хранителните продукти, внимание трябва да се обърне и за наличието на:
 Парафин (Е905) и неговите производни като минерално масло (Е905а). Минералното масло в хранително-вкусовата индустрия се използва като мазнина против залепване при печивата и за придаване на гланц и блясък на бонбони. Според Световната здравна организация то е карциноген.
Хлор (Е925), хлорен диоксид (Е926) – разрушават хранителните вещества и са карциногенни.
Вегетарианци и вегани трябва да имат предвид, че някои от веществата в тази група имат животински произход, като например шеллак (Е904) – секретира се от насекоми; ланолин (Е913) – извлича се от овча вълна; цистеин (Е920) и цистин (Е921) се получават от животинска козина и птичи пера.