Досиетата „Е“ - оцветители

Какво означават Е номерата от етикетите на хранителните продукти, как са се появили, защо се използват и трябва ли да ни притесняват? Запознайте се с оцветителите (Е номера от 100 до 199).

С буквата “Е” (от Европа) и трицифрено число се обозначават технологичните добавки към храните, известни още като адитиви, които са позволени за употреба в Европейския съюз. Номериращата схема е определена от Codex Alimentarius (Кодекс на храните). Всичко започва през 1988 г., когато ЕС изготвя рамкова директива, определяща критериите, по които добавките да се оценяват и предлагат за одобрение. В рамките на по-специфични директиви се определя точния списък на адитивите, които могат да бъдат използвани, храните, в които могат да се влагат и  максималните концентрации. През годините се изготвят и директиви по групи добавки.

С времето някои от Е номерата са извадени от списъците, поради доказателства, че имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве. Други Е номера пък биват прибавени. В различните страни по света има различни норми за добавките, означени с „Е“ - в някои са забранени, а в други - разрешени в точно определени количества. Освен в страните от Европейския съюз Е номерата се използват и в ОАЕ, Австралия, Нова Зеландия, Израел и някои други държави.

Макар и одобрени от ЕС, някои от тези добавки се свързват с различни рискове. Има такива, които могат да предизвикат различни алергични реакции, астматични пристъпи, хиперактивност при децата, дори появата на карциноми и доста други проблеми. Някои не са подходящи за вегетарианци и вегани, тъй като имат животински произход и това може да не е отразено върху етикета на продукта.

Според Наредбата за изискванията при етикетирането и представянето на храните съдържанието на адитиви трябва да е отразено на опаковката в следния ред: наименованието на категорията (например “Оцветител”, “Консервант” и т. н.), последвано от наименованието на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи името на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна. Често обаче тези правила не са спазени и в съдържанието на хранителния продукт е отразен само Е номерът. Най-лесно човек може да се ориентира към коя категория спада въпросното „Е“ точно по номера.

Като цяло Е-тата не са чак толкова страшни, ако сме наясно кои да избягваме и от кои да не се притесняваме. В следващите няколко теми ще се спрем по-подробно върху различните групи хранителни добавки (Е-та) с идеята да направим задачата по разчитане на етикета със съдържанието на хранителните продукти по-лесно достъпна.

Цветът играе важна роля за начина, по който възприемаме дадена храна. Често обаче при съхраняване или обработка храните променят своя цвят (например грахът от консерва е по-скоро кафеникаво зелен, отколкото наситено зелен), друг път пък сме свикнали да оприличаваме даден продукт с определен цвят (например маслото е жълтеникаво). Оцветителите се използват за подсилване на цвета, замаскирване на естествени вариации в цвета, прикриване на недостатъци или за придаване на автентичност, по-съблазнителен, атрактивен или нестандартен вид на даден продукт (особено що се отнася за продуктите, предназначени за деца – като близалки, дъвки, сокчета, всякакви сладкарски изделия). Оцветяването на храните не е нова тенденция, а има своите корени още далеч в миналото. Оцветителите се смятат за едни от най-вредните хранителни добавки. На какво се дължи това?

Отначало са се използвали само естествени оцветители – извлеци от растения, плодове или животински продукти. Но дори и естественият произход не дава гаранция за безопасност.  Карминът или Е120 - ярко червен оцветител, извлечен от стрити насекоми  Dactylopius coccus е използван още от инките и маите, а през XVI век конквистадорите го разпространяват в Европа, а по-късно и в целия свят. Днес кармин се произвежда в специални кактусови плантации в Перу и Канарските острови. Въпреки естествения си характер, Е 120 се свързва с рискове като хиперактивност при децата, алергия, уртикария, астма. Е 120 намира приложение в множество конфитюри, желета, сладка, захарни бонбони и др.

Да избягваме храни и напитки, съдържащи:

Е102 – тартазин (жълто № 5) – има доказателства, че провокира астматични пристъпи, алергични реакции и се свързва с развитието на тумори на щитовидната жлеза.

Е110 – сънсет жълто (жълто № 6) – странични ефекти - уртикария, запушен нос, алергии, изпотяване, хиперактивност, тумори на бъбреците, хромозомни увреждания, гадене и повръщане, нарушено храносмилане, загуба на вкуса.

Е123 – амарант (червено № 2) – особено опасен при бременност, тъй като може да предизвика увреждания в плода.

Е122 и Е124 понсо 4R (червено № 4) – деривати на въглищен катран. Могат да предизвикат астматични пристъпи и алергични реакции.

Е127 – еритрозин (червено № 3) – може да доведе до чувствителност към светлина, а при тестове с животни се установява, че причинява рак на щитовидната жлеза.

Е102, Е104, Е107, Е110, Е120, Е122 – Е133, Е142, Е151, Е153 – Е155, Е173 – Е175, Е180 са забранени в някои страни, но в други (включително у нас) все още се употребяват.

За безопасни се приемат оцветителите:

Е100 - куркумин  (жълт оцветител №7);

Е101 - рибофлавин (витамин В2);

Е140 - хлорофил (зелен оцветител №1);

Е160а – каротен;

Е160с – екстракт от червен пипер;

Е160d – ликопен (намира се в доматите и грейпфрутите);

Е161b – жълт извлек от растения;

Е162 – оцветител, който се извлича от цвекло;

Е163 – антоцианин – извлича се от цветя и растения.

Що се отнася до оцветителите, интересно е, че много от големите компании продават различни вариации на своите продукти в различните страни. Така например за ягодовия си сос за сладолед в САЩ  Макдоналдс използват червен азо оцветител, докато във Великобритания – истински ягоди.

Освен това, ако например ягодов сладолед е оцветен с ягодов сок, той може да се обозначи като „натурално оцветен“. Ако обаче същият този сладолед е оцветен със сок от цвекло, то той не може да се определи като „натурален“.