Десислава Димитрова и Кристин Милнър са двама от лекторите на WiFo 2017

Десислава Димитрова подхожда към храната бавно, с любов и разбиране. Тя е координатор на Slow Food в България от 2004 г. и е представител за Балканите в Международния борд на Slow Food. По професия е биолог-ботаник, по академична степен – доцент, а по призвание – откривател и възродител на уникални традиционни храни и пазител на агробиоразнообразието. Самата Десислава се представя като мечтател, който не спира да вярва, че разнообразието е нашето бъдеще.

На WiFo 2017 Десислава ще разкаже как съчетава научната си работа с откриването и опазването на уникални стари мести сортове и породи, защо счита това за своя мисия и кауза, как Slow Food в България събира информация за тях, популяризира ги и се опитва да ги превърне в център на съвременния поминък на местните общности в селските райони и как зад изчезващите местни храни винаги има ценни истории, които не бива да изчезват. 

С какво се занимавате, с кои дейности – професионални и извънработни, се идентифицирате?

По професия съм биолог-ботаник в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. От 2004 г. (като координатор на Slow Food в България) се опитвам да съчетая професионалните си интереси с моята страст към традиционните храни и традиционното знание, съхранени от нашите предци и достигнали до нас благодарение на грижата на местните селски общности.

Кои са най-големите предразсъдъци спрямо храната и/или виното в България?

В България има по-скоро безпочвени модни увлечения, отколкото предразсъдъци по отношение на храната, а може би и на виното. Може би заради прекъсната връзка със земята, резултат от колективизацията на земята и изкореняване на предприемаческата нагласа у българина, днес за нас храната е най-често физиологична необходимост или мода, като забравяме, че разнообразието от храни е резултат от разнообразието от породи животни и сортове растения, които обитават страната ни, както и умения за преработка на първичните продукти. Съвсем не ни идва на ум, че храната е култура и онзи корен, който ни привързва към земята ни и е част от нашата българска идентичност.

Какво е за вас добра храна/добро вино? Може ли да бъде кауза?

Добрата храна и вино са тези, които познаваме, чиито истории са част от нашата лична история и от историята на страната ни. В този смисъл добрите храна и вино са важна кауза, тъй като в забързаното ежедневие и под натиска на „модерното“ позволяваме да изчезнат българските кулинарни традиции. А освен приятни за небцето, наследените от нашите предци храни са безценно знание, което би ни помогнало да решим редица социални и екологични проблеми, като обезлюдяването на българките села, изоставянето на земя или пък адаптиране към климатичните промени, които стават все повече част от нашия съвременен живот.

Споделете една своя мечта, свързана с гастрономията и виното... и едно любимо съчетание на храна и вино.

Мечтата ми е хората, които ценят добрата храна и вино да си протегнат ръка и обединят усилия, за да запазим нашето българско кулинарно богатство. Нещо като „Сладокусници от всички страни съединявайте се“. А иначе никога не бих отказала салата от свежи сезонни зеленчуци с хубаво, например козе сирене и чаша добре охладено бяло вино.

Кристин Милнър е човекът, който основно стои зад организацията на Sofia Restaurant Week – фестивала на софийските ресторанти, който вече има три успешни издания и на WiFo 2017 ще говори по темата Какво научихме от Sofia Restaurant Week.

Мисис Милнър е от Северна Англия, близо до Лийдс, но вече 25 години живее в България. През 1997 тя създаде англоезичния седмичник Sofia Echo – посветен на новини и анализи за политическия, социалния и културния живот в България, в който години наред се публикуваха и сериозни ревюта на ресторанти. Сега Кристин издава и поддържа The Insider’s Guide и inyourpocket.com.

Кристин Милнър следи вече четвърт век интересното развитие на нашето ресторантьорство, издигнало се до сегашното, вече европейско, ниво.

Кое дразни клиентите, кое ги радва, какви са причините за коренно противоположни мнения при едно и също меню? Към какви ресторанти клонят предпочитанията? На WiFo Кристин Милнър ще обобщи изискванията и настроенията на ресторантьорската публика в нашата столица, според отзивите от трите издания на Sofia Restaurant Week.

С какво се занимавате, с кои дейности – професионални и извънработни, се идентифицирате?
Организирам Sofia Restaurant Week. Отделно от това се занимавам с консултиране на различни фирми по маркетинг въпроси, включително една от големите производители на велосипеди в България. Обичам да карам шосейно колело извън града - това ми дава истинско чуство за свобода.

Кои са най-големите предразсъдъци спрямо храната и/или виното в България?
Не знам кои са най-големите, но има нещо, за което ще се радвам да разбера отговора. Има една тенденция в последните години сред някои български жени юпита (поколение Y), които са много отдадени на кариерите си – те имат предразсъдъци спрямо готвенето, имам предвид всекидневното готвене. Те се гордеят изключително много с това, че не умеят да готвят и нямат време да пазаруват храна за семейството си, дори да имат деца. Тази демонстрация явно е свързана по някакъв начин с тяхното възпитание и ерата в която са израснали. За мен това е опасна тенденция - не може да не се интересуваш от храната, която ядеш и с която храниш семейството си. Храната може да е и здраве и отрова, и ти трябва да можеш да я разпознаеш, да дадеш здраве на любимите си хора и да ги предпазиш от опасност.

Какво е за вас добра храна/добро вино? Може ли да бъде кауза?
Добра храна е храна, която е отгледано близо до мястото където живееш, която не е пътувала през половината от земното кълбо, за да стигне до теб; да не са използвани вредни съставки за производството или съхраняването й. Казвам го, не само заради околната среда, но и защото съществува теория, че храната която е ендемична за региона, където живееш най-добре отговаря на нуждите на организма ти. Естествено, че това е кауза на много хора, включително в България. Засега за мен това е кауза само вътре в моето семейство. Опитвам се да купувам пресни български продукти, избягвам пакетираната храна, но и аз като всеки друг се поддавам на изкушения доста често.

Споделете една своя мечта, свързана с гастрономията и виното... и едно любимо съчетание на храна и вино.
Искам да ходя до Япония – не само заради яденето но наистина обичам тяхната кухня и искам да я изпитам на място. Имам една любима книга за една англичанка, която обиколи Япония сама на колело – това отговаря напълно на моите мечти :) Любимо съчетание? Българско овче сирене с червено вино и любима приятелка.

Входът за WiFo е свободен за всички посетители на СИХРЕ.