Да се отбием в Пасторант

София е пълна с италиански ресторанти и пазарът явно е жаден за тях, защото броят им се увеличава постоянно. На фона на десетките места в столицата, в които знаменитата кухня на Италия е главен герой, „Пасторант” е едно от малкото, където е неизменно вкусно и където, освен че опитвате чудесна паста с добре подбрано вино, прекарвате особено приятни и разтоварващи минути и часове. Причината е, разбира се, най-вече в майсторски приготвената храна с много отношение и внимание към баланса на вкусовете и ароматите и към правилната текстура, което е основополагащо за автентичната паста и ризото.

Преди седем години четирима приятели решават да си направят ресторант от любов към пастата. И кръщават рожбата на тази любов с логичното и симпатично име „Пасторант”. Живка Тренчева, Мария Йотова, Александър Христов и Диана Бояджиева и до днес са приятели и собственици на неголемия, скрит и покрит ресторант за паста на „Цар Асен” 16. 

Докато Мария Йотова е човекът, който внася финес, красиви детайли и артистизъм в атмосферата със своя усет за интериора, Живка Тренчева е кулинарно-виненият мотор. Тя има вродено любопитство към храната и виното и благодарение на добрите си сетива, както и на своята последователност и ученолюбивост се превърна в един от най-добрите български сомелиери. Затова и „Пасторант” е с компетентно съставена и интересна винена листа, със собствен почерк и над 50 вина, които впечатляват с доброто съотношение между цена и качество и сами по себе си привличат клиенти. И все пак магнит за клиентите си остава храната и най-вече пастата. „Създадохме и наложихме вкуса, който лично на нас ни харесва”, разказва Живка Тренчева. „Като краен продукт всичко минаваше през нас, тоест готвачите приготвят, а аз опитвам и казвам къде солта е в повече или пък липсва, къде доматът е много, кога пастата е преварена... Винаги е имало постоянно взаимодействие между мен и кухнята или между Александър и кухнята.”

Менюто съдържа 10 - 12 пасти, 2 вида ризото, ньоки, салати, но няколкото „странични” ястия от месо или риби с гарнитура също са много търсени. А когато се появи добра прясна риба или миди, периодично обогатяват репертоари си. „Някои клиенти молят да им звъним по телефона, когато имаме лазаня. Екипът ни в кухнята я приготвя страхотно, но е изключително трудоемка, а трябва да е съвършено прясна. Затова не може да е част от постоянното меню и я предлагаме само в определени дни.”

Продуктите за пастата и всички останали специалитети са избирани винаги дълго и грижливо: една определена качествена марка паста, ориз арборио, най-добрите ньоки на пазара ни... „Моцарелата, с която работим сега, е българска и сме доста доволни. Ще се радвам искрено, ако се произвеждат повече и по-разнообразни качествени продукти у нас.”

За четиримата собственици ресторантът трябва да е място, където човек отива, за да прекара приятно, да е далеч от домашни задължения, да се отпусне и да му е вкусно. Е, получава им се, наистина. „Оказа се, че за да вървят добре нещата, трябва непрекъснато да има контрол и отношение към всичко. Гледаме винаги някой от нас да е тук”, казва Живка. Понякога тя, Мария или Диана сервират, което им дава директния контакт с клиентите и впечатления от извора. Вероятно затова повечето от българските им клиенти са редовни техни гости от самото създаване на ресторанта, а доста от чужденците също се връщат периодично. Добрите ревюта и високата класация за „Пасторант” в един от най-влиятелните и независими световни сайтове за пътувания определено ги прави щастливи. Но, изглежда, и без това ресторантът им е дал много: мъдрост, знания за ресторантьорството, както и за човешките отношения. И особено важно - куп нови приятелства.

Прочетете целия текст в брой 61 на списание МЕНЮ.