Come si mangia?

Човек има чувството, че италианците се хранят повече, по-често, с повече ентусиазъм от другите хора, че храната непрекъснато ги занимава. В общи линии си е точно така. Повечето като количество е възможно заради качеството. Пастата, неизменната вездесъща паста, без която не може (когато, разбира се, е от грано дуро и сварена ал денте), бързо се храносмила и бързо дава енергия, съответно и по-бързо се огладнява, ако си останете само с пастата. Италианците не поемат този риск. Пастата е първо ядене, и то, ако не сте започнали с антипасто (предястие), следва второ, после салата, десерт. Много хора се чудят защо при толкова ядене италианците не са със свръхтегло. Е, не бива да си мислим, че всеки ден и на всяко хранене се яде в реда, изброен по-горе, защото съвременният ритъм успява да си каже думата и в Италия, макар и в по-малка степен. Но отговорът пак опира до качеството. Когато храната е прясна, природосъобразна и качествена, метаболизмът работи различно.
Що се отнася до ентусиазма, той изглежда атавистичен, повсеместен и безспорен. Да се говори за храна, докато се яде, се прави на много места по света, но в Италия се прави винаги. И не само когато се яде. Впечатленията си от някое ново място италианците обикновено споделят по следния начин: това лято бяхме в... (която и да е дестинация, близка или далечна). Bello! Si mangia bene! (Хубаво е! Вкусно се яде!) Възможно е, разбира се, да са били някъде, къдете не се яде вкусно, но тогава ще се чувстват силно натъжени от това и бързо ще сменят темата.

Италианците винаги:
- Ядат пастата бързо, докато е съвсем топла. Нищо не може да ги натъжи (а и обиди) повече от чиния изстиваща паста, докато някой говори по телефона или се бави да седне на масата по други причини. Гостите за вечеря обикновено звънят, когато наближават, за да се „хвърли пастата“, тоест да се сложи да се вари, което осигурява навременното топло, уютно и сплотено начало на вечерта около масата.
 - Реагират като войници на зова: A tavola! (На масата!)
- Избират ресторанта според храната, която им се яде. В един правят най-добре фетучините с манатарки, друг е майстор на агнешките котлети, за пица си има специално любимо място, а морските дарове са доказано пресни и вкусни на еди-кое си място.
- Свързват пътуването с храната. Една неделна разходка например се програмира в околностите на любим ресторант.
- Твърдят, че в тяхната област се готви най-вкусно. Въпрос на чест е, което пък е ключът към успеха на италианската кухня: мисли регионално, за да те признаят национално.
- Започват с вино, а твърдите напитки ползват за дижестив. Водка или грапа (еквивалентът на нашата гроздова) – винаги след ядене. Освен ако не им гостуват българи, разбира се.
- Пият кафе.

Италианците никога:

- Не пият капучино след храна. То е сутрешна напитка.
- Не сядат да вечерят в ресторант преди девет часа.
- Не ядат пастата с помощна лъжица и не я режат с нож. Независимо каква е пастата, дори лазаня или канелони, да не говорим за спагети и подобни, ако някой на масата реже пастата с нож, по лицето на италианците пробягват едва забележими спазми на искрена болка.
- Не ядат чесъна, особено суров. Ползват го богато, но само за аромат.
- Не започват със салата. Тя идва едва след второто ядене, като освежаващо допълнение.
- Не се уморяват да говорят за храната.
В България или в Италия може да правите като тях. Освен ако не предпочитате обратното :).

*Как е храната (ит.)