Брестовица отвъд виното

Всяко селище е забележително с нещо, но някои направо блестят на българската карта. Брестовица е едно от тях.

Разположено на границата между Горнотракийската низина и Върховръшкия рид на Родопите, селото изглежда е най-известно с лозовите си масиви с разнообразни десертни и винени сортове. Даже един от тях носи името на селото. Гроздето брестовица е бяло десертно, но местните хора използват само него, за да правят ракия, споделя Мария Банджакова – секретар на читалище „Съзнание – 1873“. Тя и колежката ѝ Катерина Шопова разказват и за другите вкусни произведения на брестовичани.

Според тях всеки в Брестовица гледа лозя и почти нищо друго. Затова и използването на гроздето не е ограничено само до алкохолните напитки. Забележителен е сладкият суджук – хитроумен десерт от орехи и гроздов сок. Разполовените пресни орехови ядки се нанизват плътно на конец – това е основата на суджука. Препича се брашно, пресява се и се разбърква с горещата шира от бяло грозде, така че да се получи гъста течност. Ореховият наниз се потапя в ширата и се овесва да изсъхне добре. Това се прави още два-три пъти. Суджукът съхне бавно и направата му изисква поне два дена.

Сладък суджук

По-лесно за направа, но не по-малко вкусно е и сладкото от грозде без семки (сортът вероятно е флейм сийдлес, който в селото наричат флайм), ароматизирано с барбароас (индрише). От плодовете на лозата в Брестовица се прави и наложено грозде – резлива напитка от бяло десертно грозде, което ферментира в избистрена с хума шира със синапено семе. Другата ферментационна напитка в селото се нарича басма и се прави пак от бяло грозде със синап, но и корени хрян, които се заливат с вода. Като стане готова басмата, в нея се долива толкова вода, колкото се налива за пиене.

Всички тези вкусотии тази година ще бъдат представени за осми път на фестивала „Брестовица – грозде и вино“, който се провежда във и пред грандиозната читалищна сграда към края на септември.

Щанд с басма по време на фестивала "Брестовица - грозде и вино"

Иначе празникът на селото е на Трифон Зарезан, което изглежда съвсем логично, щом основният поминък са лозарството и винарството. Няма брестовичанин, който да няма връзка с гроздето. За работата в лозята няма разделение по пол и възраст. Говори се, че филоксерата унищожила масивите в Брестовица по време на Балканските войни и тъй като мъжете били на фронта, жените трябвало да насадят новите лозя. По-късно наследеният опит на местните бил използван и извън страната - през 50-те години доста хора заминали за СССР, за да садят лозя.

Брестовица е от големите села – според последното преброяване там живеят малко повече от 3200 души. Много от младите хора се занимават с лозарство – не е рядкост да обработват и по повече от 50 декара. Някои от тях са членове на създадената още през 1908 г. Всестранна кооперация „Нов живот“, която е собственик на една от петте винарски изби в селото.

С още по-стари традиции е и ловната дружинка „Глиган“, основана през 1897 г. Брестовичани са майстори на дивечовите луканки, които подравят с черен пипер и кимион, който някога е бил доста разпространена култура в селото.

Мария и Катерина твърдят, че сега в селото почти не се отглеждат зеленчуци и плодове, но за сметка на това домашното животновъдство все още е развито. Това си личи и от емблематичното за селото агне с кисело зеле. То се приготвя цяло, напълнено с ориз и сложено в тава с кисело зеле. Пече се няколко часа в пещ и се готви за пролетните празници. От агнешко се правят и курбаните в селото – те са гъсти, червени и с аромат на джоджен за разлика от белите курбани в селата от другата страна на Марица. По интересен начин се използва агнешкия мозък – той се отделя от главата, разбърква се с малко вода и се прибавя в гозбата чак накрая.

Разбира се, в селото се правят и различни баници, а дори и родопски клинове, появили се тук с няколкото рода, които слизат от Родопите и се заселват тук. С баниците, макар и косвено, е свързан и обичаят туйкане, за който се смята, че се изпълнява само в Брестовица. На Сирни Заговезни младежите правят огньове от хвойна над селото и с вървени прашки всеки запраща към къщата на избраницата си специално изпечени глинени парчета, наречени логачки, в които гори прахан. При мятането се провикват “Туй е туе, (името на момата), отвори портите, готви баницата, ще дойда да ям.“ И после нека някой се съмнява, че любовта не минава през стомаха.

Макар и известно село Брестовица има да покаже пред света още толкова много неща, така че всеки възможен случай да се озовете там трябва непременно да бъде използван.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.