Биозеленчуци Топалови

Ако някой смята, че отглеждането на зеленчуци е банална, тежка земеделска работа, лишена от вдъхновяващи емоции и творчество, да се качи над село Извор в подстъпите на Родопите, където са зеленчуковите градини и ниви на Наско Топалов – на широки поляни, естествено отвоювани от гората. Земята е над Дълбокото дере, малко по-нагоре от стария каменен параклис Свети Георги, до който расте могъщ 500-годишен дъб.

На неголяма площ, на 650 м надморска височина, биоземеделецът отглежда голям брой различни култури: домати, патладжани, чушки, фасул, картофи, тиквички, репи, марули, рукола, различни подправки – салвия, магданоз, мента, чубрица, други билки и цветя, спазвайки един от важните принципи на биологичното земеделие – в едно стопанство да съжителстват много видове растения, за да се поддържа по естествен път равновесието и за да си помагат взаимно.

Въобще не очаквайте тук подредени и опънати по конец градини. Може да ви се види пообрасло, защото в биоградините плевели не липсват – борбата с тях е само с природни средства и безобидни инструменти. За красотата тук човек проглежда, след като се вгледа по-внимателно и остане достатъчно дълго, че да усети дълбоката връзка между земята, храната и човека.

Да се произвеждат зеленчуци по законите на биологичното земеделие до голяма степен означава да се вслушваш и вглеждаш внимателно в природата и да се върнеш към знанията на по-старите хора. Един пример: някогашното дървено рало е имало дълъг шип, който не обръща земята, а само я разрохква. „Да обръщаш земята е все едно да изпратиш негър на северния полюс или ескимос – в Африка, и да ги караш да оцелеят”, казва г-н Топалов. „Едни от растенията са аеробни и се нуждаят от повече въздух, докато анаеробните виреят с по-малко. Земята при биоземеделието не се обръща.”

Атанас Топалов е от хората, които умеят да измайсторят всичко сами – от кокошарник със слънчево захранване или уред за плевене и разрохкване на междуредията, през плоскорез на Фокин за почисване на земята между самите растения до помпата, която качва вода за поливане на горния парцел и тонколоната насред картофената нива, от която ни посреща музика.

Истинското биоземеделско стопанство трябва да има затворен цикъл: растениевъдство - каквото не изядат хората, отива за животните; животновъдство (засега Наско Топалов отглежда само кокошки) - отпадъчните продукти от животните отиват в компостираща яма, оттам влизат в почвата и цикълът се затваря.

На площ от около 5 дка той отглежда доста култури: корнишони, домати, чушки, патладжани, салатен зелен фасул, картофи, много подправки – към 30 различни растения. Земята е общо около 25 дка, но по-голямата част са ниви, заети с ръж, царевица и картофи, а има и градина с 14 големи орехови дървета.

Биопроизводството изисква биоразнообразие, което означава, че не може да се отглежда един и същ зеленчук в големи количества. Затова по лехите се редуват растения с добра взаимна поносимост, след това цветя – например тагетес или невен, които играят ролята на репеленти, после билки - някои от тях също отблъскват вредителите. Атанас Топалов омайно разказва за отношенията между растенията, за сеитбообръщението, за естественото опрашване, за забележителния вкус на планинските зеленчуци и плодове, за отровните свойства на отварата от бръшлян и корените от кукуряк, за сладкия мирис на бъза, който привлича листните въшки и спасява зеленчуците от тях, за това, че ако завъди скорци ще се спаси от скакалците-пришълци, за ценните растения облепиха и китайски лимонник, които се опитва да завъди.
„Природата, в която съм се вместил, е в равновесие и аз не бива да го нарушавам. Тези дървета сами си произвеждат почвата под тях, сами произвеждат от листата си компост и се изхранват с него, а остава и за мен. Културните растения не умеят това. Те само искат. Но имат различни желания – докато тиквичката побеснява от този растителен тор, пиперът или доматът искат животински азот, но непременно компостиран.”
Историите за характера на зеленчуците и тайния живот на растенията нямат край, а домакинът ни е техен познавач и сладкодумен говорител.

Но се оказва, че Наско Топалов владее още един занаят – той е главният кулинар в тяхното семейство и майстор-готвачът тук, в горския ресторант. Докато хапваме ръжени питки, омесени и опечени от него с невероятно вкусната му домашна лютеница и докато опитваме обрания днес зелен фасул и нежния постен гювеч от биозеленчуци, той разказва за разочарованията и плановете си.
Част от философията на биоземеделието е продуктите да се доставят директно на хората, които се хранят с тях – иначе биологичната им енергия се разпилява някъде по веригата. Затова земеделецът продава храните си на мрежа от клиенти – предимно начетени и ентусиазирани млади семейства от Пловдив и околни селища, които държат да хранят децата и себе си с чиста храна. Мрежата действа най-вече чрез и с лични контакти – създадена е по френски модел за хранителен кооператив. Но се случва през август например, при най-голямото изобилие от зеленчуци, продукцията просто да пропадне. „Колегите ми, които започнаха след мен, се сблъскаха със същите проблеми – произведеш адски трудно и изведнъж хоп, няма реализация. Какво правим? Затова реших да наблегна на есенни култури, които мога да консервирам.” Произведените зеленчуци и плодове се съхраняват - чрез шоково замразяване и съхранение в хладилни камери, с консервиране или сушене и голяма част от тях се хапват тук, на място, от гостите на фермата. „Така има надежда малката печалба, която се получава, да остава при мен. Докато само от производство нищо не се печели. Ако продам всичко, което са ми поръчали, може би ще си покрия само пътните разходи”, констатира делово биоземеделецът.