Автентична мамалига от село Нова Черна
Представяме ви още една от силните кандидатури за конкурса на Метро „Кулинарното наследство на България“ – автентична мамалига от силистренското село Нова Черна.
В Нова Черна се готвят за Фестивала на мамалигата, насрочен за 6 октомври и пазят рецепта за приготвянето й от 1750 година. Тази година фестивалът ще се проведе за шести пореден път. Събитието включва и конкурс за автентично облекло, надпявания и надигравания на български и румънски художествени колективи. Целта е да съхранява и популяризира народния фолклор чрез песни, танци, музика, слово и храна, да осъществи приемственост между поколенията.
В конкурсната част на фестивала за приготвяне на мамалига право на участие имат майстори-любители, като мамалигата се приготвя на място - на огнище с пиростия или триножник; в чувен; бърка се с факалец (дървена лъжица); поднася се, както са я консумирали нашите баби и дядовци.
Критериите за оценка са: техника на приготвяне; рязане на мамалигата; вкусови качества; начин на предлагане на готовото ястие; етновизия на целия процес (от приготвянето до поднасянето).
Домакините осигуряват шатри на участниците в конкурса, а компетентно жури от майстори-готвачи оценява и дегустира ястията.
На едно от изданията на фестивала мамалига се е приготвяла на площада от румънски майстор в специално котле по рецепта от 1750 година – царевичното брашно се вари с прясно мляко, след това се правят топки, слага се сирене и се пекат на скара с тави. Сегашното село Нова Черна, което се намира по пътя от Силистра за Русе, е създадено от преселници-българи от село Черна, днес в Тулчанския район в Румъния. Мамалигата е едно от традиционните ястия от царевично брашно в Румъния, но е запазена и в бита на български села от Южна Добруджа, които са били дълги години в пределите на Румъния. Българи и румънци имат и общи традиции.
Продуктите необходими за автентичната и най-семпла Черненска мамалига са: 500 г царевичен грис, 1,5 л вода, 1 с. л. сол. Водата се сипва в чувена (съд), прибавя се солта, изчаква се да заври. С постоянно бъркане с факалеца (дървена лъжица) постепенно се прибавя царевичният грис и се бърка докато се получи гъста еднородна смес, която се отделя от стените на чувена. Готовата мамалига се изсипва върху софрата и се реже с конец. Предлага се топла с прясно мляко, с кисело мляко, с маджун, със сирене, с джумерки, със саламура от главата на сушена риба, залята с вода, чесън и оцет.
Източник: БТА, Пеню Николов
Специално за „Кулинарното наследство на България“
Коментари
