Внучката на Небесната жена
В Северна и Централна Америка съществува традиция на съвместно отглеждане на царевица, тиква и боб. Царевицата осигурява необходимата за добрия растеж на тиквата шарена сянка и служи за опора на пълзящите фасулени стъбла, а тиквата с грубите си листа и стъбла отблъсква животните, които се опитват да се доберат до вкусните кочани. От своя страна фасулът попълва изчерпаните запаси от азот в почвата. Тази селскостопанска тройка е одухотворена в легендите на ирокезите и е позната като Трите сестри. Според индианските митове за Сътворението те се появили на света от тялото на трагично загиналата дъщеря на Небесната жена, първото човешко същество на Земята.
Откъде идва?
Нетипичният женски род на боба в тази легенда разкрива отредената му важна роля в изхранването на двата континента между Атлантическия и Тихия океан. Археологически изследвания доказват, че фасулът е отглеждан в Перу още през шесто хилядолетие пр.н.е. Тогава дребните черни зърна на тези примитивни разновидности са били един от основните източници на протеини за хората, живеещи далеч от морето.
Предполага се, че вторият независим център на одомашняване на растението е Мексико, където все още има популации на дивия вид Phaseolus vulgaris.
В момента боб се отглежда в цял свят, като в Европа той е дошъл с помощта на португалците, скоро след “откриването” на Америка. Пак те са го пренесли и в Африка и Азия.
На азиатския континент от хилядолетия се отглеждат подобни на фасула растения от род Vignа, за които на много езици, включително и на български, няма подходящи имена и затова и те се наричат “боб”. За разлика от обикновения фасул, зърната им традиционно се използват за приготвянето на сладкиши.
Различният боб
Първоначално, и доста време след това, всички фасулени растения са били с катерещи се стъбла. Формите с храстовиден растеж са селектирани едва през миналия век. Те не изискват скъпите поддържащи конструкции, необходими за отглеждането на виещите се техни роднини.
Освен по начина си на растеж бобовите разновидности се различават най-вече по формата, големината и цвета на зърната. Вероятно всеки е виждал поне десетина различни сорта боб. Цветът на семената варира от чисто бяло до плътно черно с преходи в червената, виолетовата и кафявата гама. Всякакви точкувания и напетнявания са възможни. Интересен английски сорт е Soldier Bean, чиито семена са бели и само по извития навътре ръб има виолетово петно с формата на застанал на пост войник.
Забавен на вид е и сортът калипсо, наричан още ин-ян или орка (другото име на косатката), тъй като е оцветен наполовина в черно и наполовина в бяло. Това е американски сорт от XVII век и за него се предполага, че е оригиналният фасул, използван в прословутата рецепта за бостънски печен боб.
Най-известната българска разновидност е фамозният смилянски фасул. Зърната му нямат определен цвят и могат да са пъстри или изцяло бели. Освен по вкуса, той се отличава и по големината на бобчетата – поне 3 см дължина. Планинските райони не са любимото място за живот на фасула, заради застудяванията през есента, когато зреят семената, и смилянските обитатели не правят изключение. Затова гледката на завити с одеяла за през нощта бобови растения не е необичайна в родопското село.
Особености на храненето с фасул
Почти всички растителни семена са богати на въглехидрати, които са храната на развиващото се зародишче. Тези на фасула не правят изключение – 60% от теглото им се дължи на тези енергийни източници. От тях около половината са често споменаваните заради полезните им свойства диетични фибри. Останалата част от зърното се състои от белтъци, вода и почти пренебрежимо количество мазнини. Освен това фасулът е много добър източник на желязо, калий, молибден, селен и витамин В6.
Сушеният зрял боб е много траен хранителен продукт, който издържа в добро състояние години наред, стига да се съхранява на сухо, недостъпно за вредители място. Все пак с времето вкусовите и ароматните му качества постепенно намаляват.
Ритуалите за приготвянето на фасул, а именно накисването във вода за цяла нощ и хвърлянето на “първата вода”, имат своето логично обяснение. Киснейки във водата, бобчетата отделят в нея особени комплексни захари, които са причината за небезизвестните звукови ефекти. Освен това по този начин времето за варене се скъсява и се осигурява равномерното сготвяне на всяко зрънце.
Първоначалното варене за десетина минути и изхвърлянето на водата се прави, за да се отстрани, при това напълно успешно, съдържащо се във фасула токсично вещество, което може да предизвика огромни стомашни проблеми.
Въпреки тези “отровни” свойства, бобът се спряга в народните медицински традиции като лек за множество заболявания - акне, диабет, изгаряния, та дори и хълцане.
Независимо дали фасулът произхожда от полупланинските области на Южна Америка или от безжизненото тяло на небесно създание, за него винаги ще има осигурено място при хората и техните чинии.
Коментари
