Тур дал

Свикнали сме бобовите растения, които използваме за храна да са ниски, тревисти и едногодишни като граха и лещата или да се вият по колци, като много от сортовете на фасула. Но едно от най-често отглежданите в световен мащаб вариво е храст, който може да достигне височина от 4-5 метра. Cajanus cajan произхожда от Индия и си няма българско име, затова ще използваме тур дал, както го наричат на хинди и маратхи, езикът, който се говори най-много в индийските щати Махаращра и Гоа. Друг хинди вариант е архар дал, а така се казва и на бенгалски. Именно от Бенгал идва най-популярното ястие с тур дал. Там готвят зрелите, обелени и разделени зърна на дал фрай или дал тадка – богата на аромати яхния с жълт цвят, която малко преди сервиране се залива със запържени в мазнина подправки. 

Рецепта за дал фрай

Макар вътрешната част на зърната на тура да е жълта, обвивката им може да от тъмнокафява до почти бяла. Обикновено тя се отстранява, ако зърната са изсушени, но ако се готвят още зелени, тя не е проблем. В Индия рядко използват неузрелите семена, но в Африка това е точно обратното. Турът е пристигнал отвъд Индийския океан от родината си чрез преселници към източните африкански брегове през XIX век. Много бързо е намерил мястото си в този континент, в който сушите не са необичайни, а и почвите вече са доста изтощени. Растението е приспособено и към двете изнурителни условия и мнозина смятат, че това е една от културите, които ще спасят Африка от глад. Вероятно са прави, защото преотеиновото съдържание на зърната може да достигне 30%, което за бедната на белтъци диета на множество хора в Африка е изключително много.

За да се сготви турът е нужно да се накисне за поне 3 часа. След това може да се сготви като самбар - вълнуващата тамилска яхния с тамаринд, като споменатия дал фрай или пък като пълнеж за сладките неквасени питки пуран поли от Махаращра. В Африка може да се опита с кокосово мляко или пък сготвен с царевица. Тур дал не е много популярен у нас, но въпреки това има ограничено предлагане в специализирани магазини за индийска храна. Там може да се намери и омасления вариант, който има п-дълъг срок на годност, но преди да се използва трябва добре да се измие, за да се отстрани мазнината.