Тиквата
Жена на всички времена
“Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква.”
Правилно се досещате - това са думи на злощастния Елин-Пелинов герой, чиято тиквена трагедия всички сме съпреживявали в часовете по литература в училище. Причината за драматичния развой на събитията в разказа е, че в представите на Душко, а очевидно и на много заблудени хора по онова време, оранжевият плод се свързва с простащина, селски произход, липса на култура. Тежко бреме от предразсъдъци за един градински обитател, който по други места и в други култури се радва на завидна почит.
Ако семейство Тиквови или Cucurbitaceae, както е гордото латинско име на фамилията, свикат сбирка със задължително присъствие на всички роднини, мероприятието ще надмине по мащаб пищна сватба от соцвремената, когато се е смятало за несериозно да сключиш брак в присъствието на петдесетина души. Според по-умерената статистика семейството включва 90 рода и 700 вида, в различни източници се мяркат и по-гръмки цифри, но тези са достатъчно показателни за многочислеността на Тиквови. Към клана спадат краставиците, пъпешите, дините и, естествено, всички видове тикви.
Пътят на тиквата
Американците, като нация, склонна да фабрикува запазени марки за щяло и нещяло, отдавна са направили нужните постъпления по отношение на тиквата. В този конкретен случай попълзновенията им не са лишени от основание, защото семената на представителите на рода, щастливо виреещи по селските дворове у нас, действително са пренесени от Новия свят, и по-точно от Южна Америка, през 16 век. Този неоспорим факт все пак трябва да се приема с едно наум, защото при гореспоменатата многобройност на Cucurbitaceae, логично е да предположим, че разни близки родственици на тиквата са расли и по други места.
Но да се върнем на нейното американско минало, което далеч не започва с първите заселници. Индианците не само са ядели плода, нарязан на ленти, изпичани на огън, но дори са плетели рогозки от него, изсушен на дълги ивици. Цветовете също са се консумирали и днес в американската кухня има немалко рецепти с тяхно участие.
Обмяна на опит
По всичко личи, че колонизаторите бързо са се убедили в достойнствата на оранжевия плод, представен им от индианците, защото твърде скоро разширяват кръга му от приложения. Вси светии, Денят на благодарността и Коледа са празници, немислими без тиква във вид на пай, супа, гарнитура. Няма как да пропуснем и фенера за Хелоуин, появил се също в резултат на културно смесване.
Разни хора, разни идеали
Унас оранжевата дама се свързва най-вече с десерти - любимия на много хора тиквеник, печена тиква с мед и орехи, настъргана тиква с яйца и мляко. Друго е положението в кухните на западноевропейските държави и на Новия свят, където солените ястия с представителката на Cucurbitaceae са на почит. И ако в нашия фолклор тиквата се възприема като символ на глупостта (вероятно заради кръглата форма на някои сортове, напомняща очертанията на човешка глава), то навярно поне веднъж сте чували в американски филм гальовното обръщение “pumpkin” - една от думите за тиква в английския език. Естествено, превеждат го като “тиквичке”, “миличко” и прочие глезотии. Без значение коя традиция ви допада повече, отново е есен и е грехота да не включите американската пришълка в менюто си. И забравете глупостите за селския произход и липсата на изтънченост - тиквата е винаги на мода.
Коментари
