Оризена одисея - от Китай до Ботуша

"Когато Небето се навело над Земята в любовна прегръдка, от пазвата му изпадали някакви семенца. И когато човекът се родил, плод на любовта между Небето и Земята, намерил храна под формата на ориз."

Това е една от легендите, разказвани в далечна Азия, за раждането на ориза. Факт е, че оризът е най-древното културно насаждение, познато на човечеството. Преди 11 500 години китайците започват да го отглеждат и му придават митични сили. Слагали са ориз в устата на мъртъвците, за да запазят вечния живот на душите им. За поданиците на небесното царство малките бели или жълтеникави зрънца и днес са символ на власт, безсмъртие и щастие, както и на плодородие и изобилие. За това напомня и приетият в Европа обичай да се хвърля ориз по младоженците.

Оризът бързо се разпространява в цяла Югоизточна Азия, като векове наред остава единствената житна култура, позната по тези земи. През Индия и Персия стига до плодородната долина на Ефрат и Тигър, а скоро след това и до Египет. В Европа за пръв път го донася Александър Велики, но масово навлиза, както повечето азиатски и ориенталски храни, през ІХ век, като част от менюто на маврите, завладели Иберийския полуостров. През Сицилия, също владение на сарацините, стъпва и в Италия, където днес е неотменима част от националната кухня.
Оризът съдържа много въглехидрати, витамините А, В, С и Е, както и важни минерали като калий и фосфор.