Мотовилката става ли за ядене?

Да, но само ако сме захрупали растението Valerianella locusta, а не разклонената дървена пръчка за навиване на прежда или, още по-неудачно, метална част от двигател с вътрешно горене.

Макар този листен зеленчук, който се консумира в съвсем младо състояние, още преди да е развил тънкото си вилужно разклонено стъбло (ето оттук идва името му), да е широко разпространен у нас като диво растение, едва преди няколко години започна бегло да се използва за салата в България. И то, разбира се, отгледан в чужбина и опакован в пликове. И с етикет, който твърди, че това е фелд салата, а понякога полска салата, което е буквален превод на немското feldsalat, или пък корн салата от английското име cornsalad. Другите варианти на името му, които се срещат в интернет са абсурдното царевична салата; по-приемливото кълнова салата, защото се яде съсем скоро, след като е покълнала; пунктуационно обозначеното салата „Корн“ и оригиналното валерианица – побългарен вариант на научното латинско име. Личното ми мнение, че съвсем спокойно може да използваме българската дума мотовилка, подобно на хърватите, които наричат зеленчука matovilac.

Ако оставим названието настрана, това което мотовилката ни предлага е снопче дребни листа, доста сочни и с твърде деликатен вкус, да кажем, на орехи. Предложена самостоятелно като салата е някак безлична, но свежа и хрупкава, и лесно се скрива зад дресинга, а в компанията на марули, рукола, спанак и подобните им разнообразява текстурата на смесените листни зеленчуци. Добра идея е да се добави при сервирането в супи, за да ги освежи. Спокойно може заедно с малко сирене да послужи и за пълнеж на омлети.

Понякога мотовилката се бърка с тученицата, друг набиращ популярност зеленчук. Видимите разлики за мнозина не са очевидни, но двете растения много лесно се разпознават на вкус – тученицата съвсем отчетливо накиселява.