Кой е най-скъпият зеленчук

Вероятно знаете, че шафранът е най-скъпата подправка, а белият трюфел – най-скъпата гъба, но едва ли се досещате кой е най-скъпият зеленчук. Всъщност е съвсем възможно да минавате покрай него всеки ден и въобще да не го забелязвате. А още по-вероятно е редовно да се радвате на напитка, в приготвянето на която това растение има изключително важна роля.

И за да не се чудите повече кой е този тежкар под прикритие, запознайте се с хмела.

Непретенциозната лиана с листа подобни на лозовите е много по известна с приложението си в пивоварството, където женските съцветия, които приличат малко на шишарки, се използват за придаване на вкус и аромат на бирата. Отвара от същите шишарки пък е в основата на много рецепти за хлебен квас. Зеленчуковото превъплъщение на хмела обаче не е свързано с цъфтежа му, а с много по-ранен етап на развитие.

Хмелът е многогодишно растение, което освен като селскостопанска култура се среща и в покрайнините на горите, край пътища и много често в позарязани места в градовете и селата. Първите стръкове се показват над земята след средата на март и именно те могат да достигнат цена от стотици и дори хиляда евро за килограм в Италия, Франция, Белгия и Холандия.

У нас хмеловите поници не са нещо забележително, но в държавите, в които ги ценят, ги сравняват с аспержите и им приписват свежи растителни и ядкови вкусове. Класически се задушават в масло, но в Италия ги приготвят и като ризото - Risotto con bruscandoli е типично ястие за Венето, за което се използват поници от див хмел. Освен това може да ги сложите сурови в салати, да ги изпечете на грил за няколко секунди или дори да ги мариновате като туршия.

Защо хмеловите стръкове са толкова скъпи при положение, че растението нито е рядко, нито е чак толкова трудно за отглеждане? Причината е в необходимостта от прецизното им ръчно събиране и твърде краткия им сезон – едва две-три седмици през пролетта.

Пониците може да се берат на два пъти – веднага след показването им над почвата, когато са с виолетови нюанси и безлистни, и в края на сезона им, когато растенията са доста пораснали и се събират само зелените и със ситни млади листенца връхни части.

Ако сте заинтригувани от нови вкусове, вероятно е добра идея този месец да се огледате покрай запуснатите огради на някое село за апетитните стръкове и да си наберете, но само ако сте напълно сигурни, че събирате правилното растение. А ако познавате някой, който отглежда хмел, помолете го да ви пусне за час-два в насажденията – така и така хмелът трябва се подрязва, за да расте по-добре.