Карамбола

За родина на карамболата се смятат остров Цейлон и Молукските острови, но това плодно дърво се отглежда от много векове в цяла Югоизточна Азия. По-рядко може да се срещне по островите в Южния Тихи океан, Хавайските острови и Австралия. Съществуват отделни насаждения на Карибите, в Централна и Южна Америка, Флорида, тропическите райони на Западна Африка и дори Израел, но по тези места често се отглежда само като декоративно растение.

Карамболата Averrhoa carambola е от семейство киселичеви Oxalidaceae и най-близкият й родственик по нашите земи е дребното горско растение с листа, приличащи  на трилистна детелина, зайчи киселец - Oxalis acetosella. За разлика от невзрачния си братовчед от умерените ширини карамболата е високо до 9 м дърво с къс ствол и силно развита, закръглена корона. Листата приличат на тези на познатата ни акация, но са със заострени връхчета. Характерна е чувствителността им към светлината и механични дразнения, която си проличава през нощта или при разклащане на дървото. Тогава отделните листчета се свиват едно към друго, подобно на известната мимоза. Плодовете се предшестват от малки гроздове от виолетово-червени дребни цветове. Именно забележителните плодове са най-ценената част от това растение. Те са овални, с 5 (рядко 6) добре изразени ребра, които придават характерния изглед на звезда на напречните резени. Кората им е тънка, восъчна, жълто-оранжева, а сърцевината - сочна, хрупкава и жълта при напълно узрелите плодове. Семената са сравнително едри, тъмнокафяви до черни и са около десетина в един плод.

Съществуват два основни типа карамбола  - с по-дребни плодове, много кисели, със силен аромат и по-едрите, с по-мек вкус и по-ниско съдържание на оксалова киселина, на която основно се дължи киселият вкус.

Узрелите плодове се консумират пресни, като понякога служат за допълнение към салати, ястия с авокадо и морски дарове. С тях се приготвят пудинги, тарти и други сладкиши. Възможно е използването им в задушени ястия и кърита. В Китай се приготвят с риба, а на Малайския полуостров ги задушават със захар и карамфил, понякога и с ябълки.

Зелените плодове могат да се мариноват като туршия или да се сварят заедно със скариди, както правят в Тайланд. Интересна е гарнитурата, приготвена от нарязани неузрели карамболи, хрян, целина, оцет и подправки. На Филипините сокът на карамболата често се използва за овкусяване. Цветовете също са с кисел вкус и се прибавят към салати на остров Ява или се приготвят под формата на различни консерви в Индия.

Ако искате да си закупите карамбола, търсете неомекнали плодове с равномерно жълто оцветяване на кората и леко покафенели ръбчета. Наситеното кафяво по ръбовете говори за прекалено дългото съхраняване на плода и загуба на характерните вкус и аромат.

Увличащите се по градинарството могат да отгледат от семките на плода собствено растение, което за съжаление няма да цъфти или плодоноси, но винаги ще е интересна тема за разговор с необичайните движения на листата си. Обърнете внимание, че кълняемостта на семената изчезва няколко дена след отделянето им от плода.

Интересно хранително растение, близък роднина на карамболата, е краставичното дърво или билимби Averrhoa bilimbi. Плодовете му са по-големи от тези на родственика му, липсват характерните ребра и са почти бели в узряло състояние. Вкусът им е изключително кисел и много рядко се консумират сурови, а най-често се използват като туршии или други консервирани храни. Макар билимби да не се е появил на българския пазар,  предварителната информация ще спести въпросите към невинаги добре осведомените търговци.