История на сиренето

Сиренето се споменава още в Стария завет, но първите данни за него са още по-древни. Още през третото хилядолетие преди Христа в Месопотамия, днешен Ирак, се е правело сирене. Доказва го изображение в храма на богинята на плодородието и живота Нинчурсаг. За да започне човекът да произвежда сирене, е трябвало да премине от номадски към по-улегнал живот. Когато от ловци и събирачи на корени и семена хората са се превърнали в пастири и обработващи земята, те са опитомили говедото, овцата и козата. Тогава и за пръв път са имали на разположение достатъчно мляко, за да се замислят как да го съхранят по-дълго или да го преработят.

Най-вероятно откритието, че млякото се съсирва на топло, е било чиста случайност. Една легенда разказва как един търговец поел на далечен път през пустинята. Взел със себе си храна и мляко, което налял в изсушен овчи стомах. Когато решил да утоли жаждата си, от меха потекла водниста течност, а на дъното се белеело нещо гадно. Гадно, ама вкусно - така търговецът открил сиренето.

Френската дума за сирене “fromage” идва от изкривяването на думата “formage”, което пък означава "слагам във форма”. Подобно звучи думата и на други романски езици - на италиански например е "formaggio", а каталунците му казват "formatge". За разлика от тях пък испанците са взели латинския корен на думата (римляните са наричали продукта "caseus") и го наричат "queso". В някои германски езици също е възприет латинския корен - на немски е "Käse", а на холандски - "kaas". Славянските езици пък използват корена "сир".

Още в древен Рим философи и поети са писали трактати за сиренето. Сред най-известните е произведението на Плиний "Caseus de se ipso" ("Сиренето само за себе си"), в което се казва: "Qui physicen non ignorat, haec testificatur“,  т.е.: "Когато тялото е добре, аз (сиренето) заключвам стомаха". Така още преди повече от 20 века се поставя началото сирене да се сервира като завършек на едно обилно и добро меню.