Галангал

Какво прави тайландската кухня толкова популярна из целия свят? За мен отговорът е в неописуемата жизненост на вкусовете, цветовете и ароматите. В подобно определение няма нищо озадачаващо, защото една от основните черти на храната в Тайланд са продуктите, току що извадени от морето, откъснати от дървото или изкопани от градината. Многобройни са растителните видове, чиито свежи листа, плодове или корени се превръщат в порции екзотична кулинарна наслада. Лимоновата трева и тамариндът са едни от малкото неща, които вече звучат познато, но листата на бодливия (кафърски) лайм и най-вече галангала дават основата на невероятните обонятелни комбинации от земите на Сиам.

Еволюционно тясно свързан с джинджифила, галангалът - Alpinia galanga - доста прилича на своя роднина - високите бамбукоподобни стъбла носят удължени последователно разположени листа. И двете растения имат здрави, месести коренища, които са причината за целия шум около тях.

Неотменна част от тайландската, виетнамската и индонезийската кухня пресните коренища на галангала имат много свеж и мощен аромат, напомнящ на борова смола, камфор и лимонова кора, както и  приятно лют вкус. По-рядко използваните сушени корени са с по-сладка и пиперлива миризма. Ако се стремите към автентичния вкус на някое азиатско ястие, за съжаление не можете да заместите пресните коренища със сухи или обратното.

В Тайланд използването на галангал може да се сведе до три основни начина - ситно нарязаните корени се запържват в мазнина (често с чесън) в началото на приготвянето на ястие с техниката „бъркам и пържа“; счукани те са основна съставка на къри-пастите, а всяка истинска том йъм (люто-кисела супа със скариди) или том кха (пилешка супа с кокосово мляко) доказва достоверността и вкусовите си качества с тънките резени галангал в нея.

Ароматът на галангал в индонезийската кухня е също толкова интензивен, колкото и в тайландската. Често стритите на прах изсушени коренища се използват за овкусяване на сладкия соев сос кечап манис. Те са и важна част от съставките на лютите и за завишените стандарти на този регион Паданг ястия (името им идва от столицата на провинция Западна Суматра).

Родом от Индонезия, галангалът отдавна е напуснал пределите на архипелага и е покорил цяла Евразия. В средните векове, вероятно пренесен от арабите, е бил високо ценена  и много използвана подправка в Западна Европа. Вероятно за известността му са допринесли и добрите медицински свойства, свързани най-вече с подобряване на храносмилането. В днешно време предлагането и прилагането му е ограничено до приготвянето на етнически ястия.
Ако не планирате скоро посещение в чужбина, нямате шансове да се сдобиете с тази подправка във вид на пресни или сушени корени. От скоро в някои вериги супермаркети се появиха бурканчета с паста от галангал, която успешно може да се използва, за да предаде аромата и вкуса на мистични и далечни места в чинията ви.