Челебитка, нигела, черен кимион
Дребните черни и ръбати семена на полското цвете Nigella sativa внасят приличен смут в българските готварски среди с имената и приложението си. Но за мнозина у нас езиков и кулинарен проблем не съществува. За турците в България тази подправка не е нищо необичайно, а името ѝ çörek otu (кифла трева) подсказва и за какво се използва - всевъзможни печива като плоските хлябове пиде, завитите питчици ачма, гевреци, бюреци и т.н. са посипани с вкусните зрънца. Понякога съвсем погрешно в България челебитката се нарича черен сусам, което внася дълбоко объркване с източноазиатските сортове истински сусам, чиито семена са черни. За да е съвсем оплетена историята в английския език се среща и името onion seeds, лучени семена.
Цвят на челебитка
Всъщност челебитката е близък родственик на кукуряка и лютичето т.е. ботанически няма нищо общо със сусама, лука и кимиона. Красивите нежносини звездовидни цветове може да се видят прз цялото лято по сухите поляни на страната, но и в много градини, а рошавите овални и сравително едри семенни кутийки започват да се появяват в края на юни. Точно от тях се събират многобройните черни семенца. Разбира се, винаги може да ги вземете и от магазина, но в Турция шансът да ги намерите е многократно по-голям отколкото у нас.
Плод на челебитка
Въпреки че са подправка, семенцата нямат почти никакъв аромат, а и вкусът им не е прекалено силен. Всичко това се променя при термична обработка и вече може да се доловят специфичните ароматни нюанси, които са в пъти по-силни при опитване. Вкусът е характерен, леко напомнящ на гръцки риган и с доловима пикантност.
Освен върху печива с челебитка е много подходящо да се подправят картофи и най-различни зеленчукови ястия. В източните индийски щати и в Бангладеш челебитката се използва заедно със семена от кимион, резене, черен синап и сминдух като изключитело популярна смес за подправяне както на месни, така и на постни ястия. Ако искате да овкусите с челебитка гозба, която не се готви или изисква кратка термична обработка, предварително запечете зрънцата в сух съд на котлона.
Маслото от семената на челебитката се смята за мощо лечебно средство, което все още се подлага на изследания, които да разкрият действието му.