Бял ли е белият зеленчук?

Гай лан, чой сум, моа гуа, тат сои... В България все още не познаваме добре, даже никак, азиатските зеленчуци с двусрични китайски имена, но един от тях, наречен бок чой (пак чой) бавно си прокарва път към скромния ни и консервативен пазар.

Всъщност не бива да съм толкова строг към родната търговска среда, защото за двайсетина години успяхме да осиновим един от многобройните роднини на бок чой. Китайското зеле принадлежи към същия вид с латинско наименование Brassica rapa (а учудващо в него влиза и ряпата) и ако се вгледаме по-подробно ще забележим приликата във формата на сочните бели листни дръжки. Дори и вкусът е подобен, но китайското зеле е по-пиперливо, докато бок чой има специфичен сладостен привкус, който при готвене изпъква още повече.

Съществува известно объркване на имената на този екзотичен продукт. Тези, които се използват в Европа, Северна Америка и Австралия, като бок чой и пак чой, произлизат от кантонския език и буквално означават бял зеленчук. но в мандарин, който е най-говореният език на света, наричат същия продукт цин цай - синьозелен зеленчук. Очевидно и двете имена не описват добре сочните листа с бледозелени дръжки и яснозелени петури, но за сметка на това успяват да объркат доста хора. И то дотолкова, че преди десетина години в Австралия, където тези зеленчуци се отглеждат, се налага официално да се приемат единни за страната имена. Така за интересуващия ни зеленчук австралийското правителство решава да се нарича пак чой, а за доста подобна, но със снежнобели дръжки и малко по-груба текстура на листата, разновидност се създава името англицизираното име бък чой. Подобна грижа за потребителите, а и за производителите, едва ли ще хрумне на някоя институция у нас, където често в супермаркетите се лутаме в казуси като фенел-фенхел-резене-финокио и земна ябълка-гулия-топинамбур.

От бок чой се продават поне два сорта у нас, единият от които се етикетира като бейби бок чой, дребните до петнайсетина растения са идеални за стър фрай готвене в уок, като дори не се налага да се режат. Освен това се и задушават за гарнитура, добавят се в супи, а по-експериментално настроените сред нас може да ги изпекат и на скара. Същото е приложението и на по-едрия сорт, но за него нарязването е желателно. Важно е да се отбележи, че листните дръжки и петурите се готвят за различно време, така че ако приготвяте зеленчуци в уок, сложете първо нарязаните дръжки и изчакайте минутка, за да добавите и готната част от листата. Мекият вкус на бок чой се подчертава особено добре от сусамовото олио и запечения сусам.

От няколко години бок чой се отглежда в някои български лични стопанства и първоначалните отзиви са добри. През май започва сеенето на този зеленчук, а семена може да се намерят дори и от български фирми. Иначе бок чой се продава сравнително редовно поне в две от немските търговски вериги у нас, което си е добра крачка към популяризирането на вкусния зеленчук.