Табаско - огненото дете на южните щати

Дълбоко навътре в блатата по бреговете на южния луизиански залив, лежи подземен "солен айсберг", заобиколен от влажна земя. Остров Ейвъри е дом на много диви животни, на екзотични растения и на богати залежи на петрол и на сол. Бащата на табаското, Едмънд Макилъни (1815-1890), родом от Мериленд, се заселва там около 1840. Роден гурме, Макилъни се досетил, че на плодородната островна земя могат да се отглеждат най-фините и качествени червени чушчици чили - сорт, който прозхожда от Централна Америка. Първите люти чушки чили са засадени на острова от Едмънд Макилъни през 1860.

Компанията започнала сериозното производство на табаско като търговски продукт през 1868. Отначало Макилъни искал да кръсти соса Petite Anse, на старото име на остров Ейвъри. Но някои членове на семейството не били съгласни името на острова да стане търговска марка. Така че фамилията се спряла на Tabasco. Има хипотеза, че думата е индианска, идва от Централна Америка и означава "земя с гореща и влажна почва". Това идеално описва климата на остров Ейвъри, който е прекрасен за отглеждането на този специален сорт люти чушки. Съществува и версията, че "табаско" може да се преведе като "място на корали или стриди".
След смъртта на създателя на рецептата, неговият син Едуард я съхранил, препредал и превърнал в семейна традиция.

Чили сортът Habanero има от 100 000 до 350 000 единици Scoville (специални мерни единици за нивото на капсаицин), докато Serrano - от 5 000 до 15 000 сковила. Класическият червен сос Tabasco се измерва с 2500 - 5000 сковила. Само Tabasco Habanero e по-лют, и то много - 7000 - 8000 сковила, но в него най-лютите на света са майсторски примесени с пюре от манго, папайа, тамаринд или банан, така че се получава един екзотичен вкус с много характер. Други варианти са сосът Tabasco от ямайски зелени чушки Jalapeños, с определено по-деликатен вкус и сосът Tabasco с чесън - по-лек, но по-ароматичен.

Класическият Tabasco от червени чили-чушки е напълно естествен продукт, без никакви оцветители или други примеси. Затова и понякога ингредиентите му могат да се разделят, в зависимост от съдържанието на чили и нивото на пектина в използваните чили чушки при производството, което съвсем не означава, че сосът е развален. Просто характеристиките на лютите чушки варират малко, според природните условия. Ако се разтръска бутилката съставките се съединяват и сосът си е пак същия. Червените пигменти на чушките в соса Табаско са чувствителни към светлината. И точно защото не съдържа никакви изкуствени оцветители, нито стабилизатори, прекомерния контакт със светлината или слънцето може да причини потъмняване. Същия ефект дават и прекалено ниските или високи температури. Това също не означава развален продукт. Срокът на годност е 5 години.

От самото му раждане, сосът табаско се е превърнал в истинска културна и кулинарна икона, обект на внимание в речници, енциклопедии, филми, телевизионни програми... Присъства на масата дори на официалните вечери в Белия дом. Приложенията на този лют вкус са безгранични и въобще не е необходимо да се изброяват като в каталог. Много хора използват табаско на масата като подправка. Но сосът може да се възприеме и като ингредиент, при приготвяне на задушени, мексикански боб, сочни сосове за месо и супи. Оптималната пропорция за средния вкус е една чаена лъжичка на около 1 л вода или друга течност. Концентрираният му вкус наистина дава забележително вкусна лютивина на всяко ястие, към което се добави - превръща една пица в нещо повече, дава съвършенство на паста-сосовете с домати и прави от морските дарове просто сензация. Да не говорим пък, че едни обикновени бъркани яйца с няколко капки табаско литват високо в небесата на вкуса.